В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед: Нектарен пчелен мед – пчелен мед, получен от нектар на растения. Нектарът е воден разтвор на захари и съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. Този мед от своя страна се разделя на монофлорен мед и полифлорен мед.
Монофлорният мед се получава на сто процента нектар от едно растение би бил възможен само ако пчелите са разположени в центъра на остров с диаметър 4 – 5 km и засят само и единствено с липи или акация.
Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.

Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Характерно за него е , че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната.  Особено много акациеви насаждения има в северо-западна България.
Акациевият мед е богат на фруктоза, което го прави желан и препоръчван продукт, както за деца, така и за страдащи от диабет,както такиа се използва при лечението на някои очни заболявания, и при проблеми свързани с екземи и други кожни неразположения. Определени дози от меда могат да помогнат при безсъние, нарушения в стомашно-чревния тракт, както и при цялостно пречистване на организма.Също така ако се приемат, поне по 50 грама мед, в рамките на 1-2 седмици ще се повиши хемоглобина, както и цялостните показатели на организма.

Липовият мед се съдържат няколко важни за организма вещества, като каротин и витамини К, Е и Б. Най-честите му приложения, са като средство за борба с простудни заболявания, както и при различни възпалителни процеси в организма. Липовият мед е ефикасно средство за лечение на стомашно-чревни неразположения, както и при проблеми с черния дроб. Липовият мед действа благотворно и на нервната система, като съдейства за понижаване на напрежението и стреса, спомагайки за възстановяване на съня, както и за нормалното функциониране на организма.

Балканският мед се получава от планинските храсти и растения, като част от тях са: подбел, секирче, иглика, дива ягода, чубрица, великденче, метличина и др. Цветът му е жълтеникав, а ароматът – доста приятен. Балканският мед притежава сладък вкус, като кристализацията му става относително бавно, на по-едри зърна.
Този вид мед е доста търсен от хората, както заради своите добри хранителни свойства, така и заради своите профилактични възможности. Заради своята специфика, балканският или както е известен още – планински мед, притежава различни съставки. Това се дължи най-вече на изобилието от растения и дървета, от които се добива, така ценният нектар за меда.
В зависимост от района, където се добива този пчелен продукт, в неговите съставки могат да се открият следи от поленови зърна на: кокиче, кукуряк, леска бук, дъб и др.
Профилактичните свойства на балканският мед са свързани с лекуването на различни травматични рани. Подобно на други видове пчелни продукти и планинският мед оказва благотворно влияние върху организмите на хора, страдащи от заболявания на стомашно-чревния тракт, както и от гнойни рани. Балканският мед може да се прилага и при различни проблеми с дихателните пътища. Той повишава защитните сили на човешкия организъм, като неговите съставки имат определено противомикробно действие.

Медът, добиван от нектара на растението магарешки бодил, се отличава със своята по-бърза кристализация, в сравнение с останалите видове мед. Някои го определят и като „ деликатен” мед, притежаващ много качества, които са свързани с профилактиката на различни здравословни проблеми.
Цветът на медът от магарешки бодил е светлокафяв, стигащ до тъмнокафяви разновидности, като неговото втвърдяване има светло оцветяване, най-популярното му благоприятно въздействие, е върху потентността. Въпреки, че е известен, преди всичко като добър афродизиак, медът от магарешки бодил има своето благоприятно влияние и върху различни здравословни смущения, като възпаления на пикочните пътища, както и при различни белодробни и сърдечни проблеми. Подобно на останали видове мед и този вид има силно изразено антибактериално и противомикробно действие, като се препоръчва при проблеми с кръвното налягане и настинки и при третирането на различни видове рани и екземи.

Манов мед – мед, получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната бива:
Животинска мана. Това е продукт, който се получава от дребни насекоми, листни въшки от род Hemiptera, които се срещат при различни растения.
Медена роса (растителна мана). Получава се от секрети на живи части от растенията като листа и млади клонки.
При условие, че в близост до пчелните кошери няма нектар, тогава пчелите произвеждат манов мед. В сравнение с нектарния мед, мановият се отличава, както по своите биологични, химични, така и по своите физични характеристики. Вкусът на мановия мед, като цяло, не се отличава от този на нектарния, но нерядко може да има специфичен привкус, примесен с наситен горчив аромат.  този вид мед съдържа глюкоза, захароза, рафиноза, фруктоза, както и някои други вещества. Медът е особено богат на различни аминокиселини, като едни от най-популярните са цистин, аспаргинова киселина, аланин, серин, тирозин, глутаминова киселина и други. Всички те са част от семейството на т.нар. свободни аминокиселини. Най-отличителните разлики на мановия мед, в сравнение с нектарния, са наличието на минерални соли, белтъчини, мелицитоза и др. вещества. Тяхното наличие не е толкова специфично, колкото големите количества от тези вещества, които се наблюдават при мановия мед.